Гранични състояния
На границата между битието и небитието
Ще опиша своя опит на достигане и преживяване на гранично състояние, в което свършват мисленето и възприемането, но все още има съзнание, осъзнаване. Ще погледнем зад тази граница и ще се опитаме да направим някакви изводи.
Може би, на някого тази информация ще бъде полезна, макар че има голям проблем с правилното предаване с думи на този опит и аз не мога да формулирам това абсолютно правилно и по напълно рабираем начин.
Многократно съм преживявал гранично състояние на съзнанието в своите медитации, когато умът е затихвал дотолкова, че мисленето практически се прекратяваше, а тялото преставаше да усеща. Уверен съм, че много медитиращи също често са стигали до този момент и са го преживявали. Освен това, това състояние може да се постигне и при обикновено заспиване, ако човек се настрои по съответния начин. Но по-лесно e във всекидневните седящи медитации, тъй като има по-малко вероятност от заспиване.
И така, това погранично състояние е между битието и небитието. Между присъствието и отсъствтието на възприятия. За това тялото трябва да е удобно настанено, очите да са затворени, а умът да е спокоен. Тоест, нищо не трябва да ви отвлича или привлича вниманието. Когато седях по този начин в медитация и просто присъствах, нищо не правейки, аз все по-малко чувствах тялото си, и процесът на мислене спираше. В някакъв момент, сякаш всичко се разтваряше, изчезваше, преставах да го възприемам, но все още оставаше осъзнаването на битието. Това много кратък момент, който аз наричам гранично състояние. Сякаш си на границата между битието и небитието. Малко по-нататък – и вече няма нищо. Просто всичко изчезва. Няма никакви възприятия, дори няма самоосъзнаване. Това е, което наричам „Непроявено съзнание“ в статията Игрите на Съзнанието. Това е, което се нарича Брахман, и за което писах в книгата „Просветление за половин час“.
И така, всичко изчезва, а в следващия миг (ако, разбира се, не заспите) се появява отново. Вие отново преминавате през това гранично състояние, което е много мимолетно, само миг, а след това – отново има поток от възприятия. Това е подобно на потъване в съня, но няма сън, а има връщане към възприятията, връщане към битието. Ако не сте се наспали през нощта и/или медитирате лежейки, или сте уморени, вие по-скоро просто ще заспите.
При мен този цикъл „насам-натам“ става няколко пъти на медитация, обикновено към края, когато тялото-ум достатъчно се е успокоило и вниманието е върху осъзнаването „Аз Съм“. Впрочем, близо до граничното състояние и в самото него е много приятно, спокойно, безметежно и блажено. Това е, което наричат „Сат-чит-ананда“ – вечност-съзнание-блаженство. Това е и природата на душата, природата на индивидуалното съзнание. И когато съзнанието е в достатъчна степен съсредоточено върху самото себе си (на осъзнаването на себе си като съзнание, на осъзнаването на простото битие), без да се отвлича с проблемите и осусещането на тялото-ума, тогава и се преживява сат-чит-ананда. Това може да стане в подходящи спокойни медитации. Подобно гранично състояние съм преживявал и в Йога-Нидра, когато имаше момент на много ярко осъзнаване на битието (Аз Съм), при това нямаше усещане на тялото и мисленето практически бе прекратено. Това бе като светкавица, много ярко радостно преживяване на чистото „Аз Съм“, след което се върна усещането на тялото и мисленето. Явно, умът е бил развълнуван от толкова ярко преживяване и се активизира отново.
Защо написах всичко това? За да подчертая още веднъж, че съзнанието е първично. Че вие – на първо място – сте чисто съзнание. Че самоосъзнаването е възможно. Че вие също можете да изследвате тези „фини сфери“ на съзнанието, използвайки подходящи медитации или практики. В това няма нищо сложно.
Извинявам се за толкова хаотичното изложение и се надявам, че все пак ми се е удало да предам същността. Въпроси можете да задавате във форума. Там може да опишете своя опит в преживяването на гранични състояния или просто да участвате в обсъждането на тази тема.
Пожелавам ви радостно самопознание!
Източник: http://pro-svet.at.ua/index/pogranichnoe_sostojanie/0-159
Превод Таня Темелкова