119.Техника за разтваряне на проблеми и илюзии. ТРИО

Всички проблеми могат да бъдат решени и всички илюзии могат да бъдат разсеяни, защото те са изкуствени и не са необходима част от живота. Светът, който възприемаме, всъщност е универсална виртуална реалност, която непрекъснато се създава от нашите мисли, желания, убеждения, вярвания и т.н., включително тези, които са активни в подсъзнанието. Всеки от нас създава около себе си "своя собствена реалност", наречена "моят живот", и следователно може да я промени.

За удобство нека наречем тази практика ТРИО – „Техниката за разсейване на илюзията за отделност“. Това е проста, многостранна и мощна практика за просветление, която премахва всички проблеми и илюзии за материалното съществуване, които произтичат от основната илюзия за отделяне.

Илюзията за отделност започва с идеята „Аз мога да бъда отделен от Бог“ (от Истината, Източника, Създателя, Любовта, Блаженството, Вечността и т.н.). След това тази идея, благодарение на вярата в нея, поражда всички други илюзии - целият този илюзорен свят, включително телата и всичко останало, което се възприема като много отделни форми, явления и събития, включително раждане, болест, страдание, смърт, прераждане, и т.н. във всичките им безброй разновидности.

В действителност, илюзията за отделност не създава реална отделност, макар да води до преживяване на тази отделност като реална. В този момент ние губим преживяването на Истината, т.е. ние повече не чувстваме Единство с Бога: любовта, вечността, блаженството, покоя, безметежността, радостта, щастието и т.н.; ние сякаш временно забравяме за всичко това, преставаме да го преживяваме и осъзнаваме, потапяйки вниманието си в илюзията на материалния свят. Тази виртуална реалност се възприема като абсолютна реална благодарение на вярата ни в това.

Техниката за разсейване на илюзията за отделност (ТРИО) е един от най-добрите начини за разтваряне или заличаване на всички проблеми и илюзии, в които сме потопени, до премахване на първоначалната илюзия за раздяла с Бога. Това постепенно води до пробуждане за Истинската реалност - вечния и безкраен Духовен свят, Царството Божие, където царуват вечна радост, любов, мир, блаженство и щастие.

Теория на ТРИО

ТРИО се състои от три стъпки, които са доста прости, но изискват обяснение, за да се проведе практиката правилно и да се постигнат резултати. В тази статия теорията е много кратка, дава само основните положения и не разкрива цялата картина. Достатъчно е обаче да започнете да практикувате и вече да получавате резултати. Дори самото изучаване на теорията може да бъде от голяма полза. В края на статията ще дам линкове към книги, които обясняват теорията и практиката по много по-широк начин и дават по-задълбочено разбиране.

Да започнем с това, че изначално и винаги съществува само Реалният свят, Светът на Духа или просто Божието Царство – кой както го нарича. В него ние пребиваваме вечно, включително и сега, но сега ние не осъзнаваме това доколко сме затънали във фантазии, които ни се струват реалност. Това прилича на голяма компютърна игра с едно виртуално пространство, където всеки играе своята роля. Вглеждаме се във фантазиите си и виждаме един илюзорен свят - свят на енергия, материя, пространство и време; тук всичко се възприема като отделно от всичко останало и всеки се възприема като отделен от другите. Всеки от нас има свое лично възприятие за света, което е уникално и неповторимо. Всеки вижда своя версия на света, всеки има свой филм, своя лична мечта. Всичко това е фалшиво възприятие, не е истинска реалност. Всичко това се случва само във въображението ни, създадено от нашите мисли. Работейки на нивото на мислите си, можем да променим това, което се случва в живота ни. И винаги имаме възможност да изчистим възприятията си дотолкова, че най-накрая да се пробудим за духовната реалност и да осъзнаем Истината.

ИСТИНА – е това, което вечно и неизменно. Към тази категория спадат Бог, Дух (което ние сме в основата си) и Духовния Свят. Тези три неща са единни и неразделни, но Бог е Източника, а Духът и Духовният свят са продължение на Бога, или така да се каже, Неговото творение. Затова единството също се отнася към категорията Истина. Истината винаги е съпроводена от радост, щастие, любов, блаженство, безметежност и всичко това се преживява като вечност, непрекъснатост и постоянно разширяващо се.

ИЛЮЗИЯТА е събирателно понятие, което включва както основната илюзия за отделяне от Бога, така и всички други илюзии, възприемани като нашия материален свят с всичко в него. Усещането (преживяването, възприятието) за отделеност, двойственост и множественост - всички те попадат в категорията илюзия. Илюзиите винаги са съпроводени с неудовлетвореност и тревога, с усещане за непълнота, незавършеност, недостатъчност (нещо липсва), несигурност, неинтегрираност, а това поражда проблеми и страдания от различен характер. Единственият реален изход от тази ситуация е да премахнем или разтворим илюзията за отделност, да я видим в истинската ѝ светлина - като илюзия, като нещо нереално, като майя (майя се превежда като "това, което не е реално").

Тези два термина са важни за разбиране, защото ни позволяват да различаваме истинското от лъжливото, да разпознаваме илюзиите, а това е необходимост по всеки духовен път и при всяка практика на себепознание. В Истината всичко е едно, няма двойственост, няма отделност или самостоятелност, макар че това не означава отсъствие на разнообразие. Като най-проста аналогия можем да вземем един цялостен обект с различни страни и аспекти; тези страни и аспекти не създават множество, макар че са различни; обектът остава едно цяло. От друга страна, илюзията включва възприемането на отделност и самостоятелност, независимо дали става дума за усещането, че съм отделен човек, или за възприемането, че светът е пълен с отделни независими части, тела, форми, явления и събития.

Абсолютно всички проблеми и илюзии са създадени от мислите и тъй като всичко това не е реално, а измислено, то може да бъде разсеяно. Истината, от друга страна, е невъзможно да бъде създадена, защото е вечна и неизменна Реалност.

В практиката на ТРИО работим с това, което е актуално в момента, с това, което ни притеснява в момента. Това могат да бъдат всякакви проблеми, явления или ситуации, всякакви негативни преживявания или състояния, защото тази практика е универсална - тя работи с всичко, с всякакви илюзии и проблеми.

Единството на всичко

Важно е да разберем или поне да приемем, че ВСИЧКО е ЕДИННО, защото това е факт, макар и временно скрит от илюзии. Като духовни същества ние сме единни с Бога и помежду си - както в духовния, така и в материалния свят. Вечният и неизменен Дух е нашата истинска природа, нашата единна същност. Ние сме едновременно души и Единен дух, но сме неразделна част от Бога, който е нашият Източник, Създател и Същност (спомнете си аналогията с целия предмет).

В материалния свят се чувстваме отделени един от друг, сякаш ставаме индивидуални същества, различни и уникални, и чувстваме, че "аз съм себе си", а светът е пълен със съперници и врагове, реални или потенциални. Но единството съществува дори на нивото на този илюзорен свят: няма отделни автономни (независими една от друга) части, същества, явления и събития; всичко тук е взаимосвързано и взаимозависимо, въпреки че временно може да не осъзнаваме това.

С практикуването на ТРИО постепенно се връщаме към духовното единство, като се отказваме от всички съзнателни илюзии една по една, а след това и от илюзията за отделност. Това решава абсолютно всички проблеми, тъй като всички проблеми съществуват само в рамките на илюзиите и следователно също са илюзорни.

Два типа начин на мислене

ТРИО се занимава с промяна на мисленето, защото практически всички ние сме на нивото на мисленето си, по един или друг начин. Тези, които вече са се издигнали над светското мислене, а те са много малко, са в непрекъснат покой, блаженство и безусловна любов към Единството и не се нуждаят от подобни практики.

Затова, за практически цели, в практиката ТРИО използваме концепциите „фалшиво мислене“ и „правдиво мислене“.

Фалшиво мислене – това е  мислене, основано на лъжливата идея за разделение, отделност и автономност. Фалшивото мислене създава лъжливо възприятие за двойственост (множественост), като ни принуждава да се идентифицираме с определено тяло, ум и личност и да преживяваме предполагаемо отделно съществуване. Това означава да преживяваме себе си като отделна личност: да се раждаме, да боледуваме, да преследваме илюзии, да остаряваме, да страдаме и да умираме, а след това да се раждаме отново и отново, за да продължим този безсмислен цикъл. Това важи по същия начин и за всички останали форми на живот, но само в човешката форма на живот човек може лесно да се отърве от илюзиите - благодарение на възможността да замени лъжливото мислене с истинско. Това е възможно само докато тялото е живо, защото смъртта на тялото сама по себе си не е освобождаване от илюзиите, тя само освобождава от настоящото тяло, след което ще се получи ново тяло, тъй като лъжливото мислене остава в сила.

Правдиво мислене – това е мислене, основано на разбирането (или приемане на концепцията) за Единството: като духовни същества ние сме Едно, Цяло и Неделимо. От това изхождаме, когато практикуваме ТРИО, благодарение на което започваме да мислим правилно и в ежедневието. Истинското мислене е вдъхновено отгоре и води до осъзнаването и преживяването на Духовното Единство.

Променяйки фалшивото мислене с истинско, ние постепенно се отърсваме от илюзията за разделение и всички други илюзии и проблеми, като по този начин се придвижваме все повече и повече към нивото на Духа, където се преживява Единството, след което става възможно завръщането в Духовния свят, в Истинската реалност.

Външният свят е наша проекция

Външният свят (материалният) е съвкупност от всичко, което възприемаме, включвайки „собственото“ тяло с неговите усещания. Противоположно на това, вътрешният свят е свят на мислите, чувствата и желанията, които са в нашето съзнание и подсъзнание. Тези два свята са тясно взаимосвързани: вътрешният поражда външния. И двата се намират в нашия ум.

Свикнали сме да мислим, че външният свят съществува сам по себе си, независимо от нас, че той е реален и че ние сме вътре в тялото. Това не е така. Светът на множествеността, който виждаме, не е нищо повече от наша проекция (фантазия, илюзия, мираж, сън, матрица, майя и т.н.). За да се възприеме нещо като външно, то трябва да бъде създадено мислено наведнъж и след това да се проектира навън, иначе няма да има възприятие. По този начин причината за всичко възприемано е вътре в нас. Това е важен момент, който използваме в ТРИО, затова нека го изясним с един прост пример. Това, което виждате сега на екрана, е това, което се проектира върху него от вътрешността на системата. Образът, който виждате, е само следствие и не можете да го промените директно на екрана, защото проекцията идва от друго място. За да промените образа, трябва да работите на нивото на причината - там, където всичко е създадено. Същото е и в живота: мисленето създава проекцията, която възприемаме като външен свят.

Проекцията се случва несъзнателно, така че не разбираме (не знаем, не помним) как я правим. Без да го разбираме, ние вярваме, че външният свят не е създаден от нас, че неговото съществуване и функциониране не зависи от нас. Така несъзнателно се превръщаме в следствие на света, в жертва и мъченик, въпреки че винаги сме негова причина.

За да променим това, което се случва в живота ни (всичко, което възприемаме), трябва да променим причината - мисленето, което е в основата на всички проекции и възприятия. А практиката на декреацията е една от най-лесните и мощни инструменти за коригиране на мисленето.

Отричани и проекция

Феномените "отричане" и "проекция" са познати в психологията и е важно да ги разберем.

Отричането е отказът да се признае съществуването на нещо неприятно или нежелано в себе си, който често е придружен от "потискане" - изтласкване на този материал от съзнанието в "подсъзнанието", за да се отървем от него. Тази цел не се постига чрез механизма на отричането и потискането: ние не се отърваваме от нежелания материал, а само го скриваме дълбоко в себе си, като продължаваме да усещаме тежестта му и желаем да се отървем от него.

Друг опит за решаване на този проблем е проекцията - приписването на причината за нашите неприятни чувства, преживявания и проблеми на другите: "Той (тя, то) е виновен за това, че се чувствам така и така!" или "Той (тя, то) е причината за моите проблеми и неприятности". Подобни проекции дават повод да изхвърлим част от негативното върху другите, което обикновено се случва под една или друга форма. Всички осъждания и нападки към другите (умствени, словесни, физически) са следствие от проекцията.

По същество проекцията е погрешно възприемане на вътрешните процеси (включващи не само емоции, чувства и преживявания, но и мисли, мотиви, личностни характеристики и т.н.) като външни или идващи отвън. Това е приписването на някого или нещо на това, което е или се случва вътре в нас. Абсолютно всичко, което виждаме или чувстваме у другите, е само това, което ние самите сме проектирали върху тях, без изключение. (Когато разпознаваме в другите вечната и неизменна душа, съзнание или Дух, това не е проекция, а истинско виждане, което е придружено от осъзнаване и преживяване на духовно единство, мир, радост и безусловна любов.)

Опитите да се отървем от вътрешния проблем или негативност чрез проектиране върху "другите" също не работят правилно, въпреки че понякога изглежда, че проблемът е решен, защото част от негативността е изхвърлена върху "другия" и е постигнато временно облекчение. Но вътрешният проблем не е решен, а се проявява под друга форма, с други хора или при други обстоятелства. И с всяка нова проекция нежеланото преживяване само се засилва вътрешно.

Отричането и проекцията могат да се илюстрират с прост пример: ако започнете да обвинявате детето за нещо, което не е по негова вина, то ще отрича вината си; ако го притиснете да приеме вината, то ще я изтласка в подсъзнанието си или ще проектира вината върху другите (ще обвинява другите), за да се отърве от нея.

Проекцията се случва несъзнателно, затова малко хора разбират този механизъм, особено ако нямат основни познания по психология или опит с проекции. Но е важно да разберете този феномен поне аналитично, за да можете да проследите своите проекции и да се отървете от тях по правилния начин, като използвате ТРИО или други подобни техники. Това е важна част от практиката, защото докато съществува проекция, не можете да се отървете от илюзията за двойнствеността („аз“ и „другите“), което прави невъзможен достигането на нивото духовно Единство и премахване на илюзията за отделност от Бога.

Разкриване на илюзиите и проблемите. Три стъпки

Нека да разгледаме накратко смисъла на всяка от трите стъпки, а след това да преминем към практическото им приложение.

1. ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е НАВЪН, ТОЙ Е ВЪТРЕ. Първата стъпка е да разбера или да приема (или поне да допусна), че проблемът, който ме тревожи, не е във външния свят, а вътре, в мен, в моето съзнание, в моя ум. Външно той е само проектиран, като онова, което се прожектира от проектора върху екрана в киното. Преди нещо да се прояви (материализира) във външния свят, то "узрява" в ума и подсъзнанието ми - под формата на мисли, убеждения, чувства, желания и т.н. Всичко, което ми се случва в този свят, е само следствие (външно отражение) на процесите, които протичат вътре в мен. Невъзможно е да се реши истински даден проблем, като се вярва, че той съществува отвън, независимо от мен, и обикновено е създаден от някой друг. Това означава, че позицията на жертва не ни помага; ако твърдим, че сме следствие от външен проблем, тогава отричаме собствената си причинност и по този начин се лишаваме от възможността да решим проблема.

В първата стъпка задачата ни е да престанем да твърдим, че това, което се случва, е външен проблем или причина за моите проблеми и че аз съм жертва на това. Трябва да поемем отговорността за случващото се, като приемем за факт, че всичко възприето е създадено и проектирано от мен: "Аз съм причината за него и всичко, което виждам и преживявам във външния свят, е само моя проекция, а съвсем не "истинският независим външен свят". Това е позицията на отговорност, която ни позволява да решим всички проблеми. Така стигаме до нивото на причината и вече можем да променяме всяко външно следствие. (Не бъркайте обаче отговорността с вината. Отговорността е факт, а вината е фалшиво чувство. Това е отделна тема).

Във връзка с взаимоотношенията това може да бъде следното: "Другият не е причина за моите проблеми и преживявания, тъй като той (тя) прави само това, което се проектира от моето мислене. Аз съм пълната причина за всичко, което той (тя) ми прави, и за всичко, което чувствам; следователно той (тя) не е виновен (виновна). Тази позиция може да е трудна за приемане (поради егоизъм или несъзнателност), но този подход е най-бързият начин да спрем войната със сенките (ефекти, проекции, илюзии) и да преминем към работа с причината, която създава проблема.

Всеки път, когато виждаме някой или нещо външно като причина за проблемите си, а себе си - като последствие, жертва, ние засилваме илюзията за двойственост ("аз" и "не аз"), насилваме се в илюзията "аз съм тялото" (или "аз съм човек"), правим проблема голям, сложен и независим от нас, а това гарантира, че той не може да бъде решен. Струва ли си?

И така, в първата стъпка преставаме да обвиняваме когото и да било или каквото и да било външно и поемаме отговорност за случващото се вътрешно: "Аз самият създадох този проблем и аз съм отговорен за него.

2. ПРОБЛЕМЪТ, КОЙТО Е ВЪТРЕ, Е ИЗМИСЛЕН ОТ МЕН И АЗ НЕ ГО ИСКАМ ПОВЕЧЕ. Втората стъпка е да разберете (или поне да приемете), че всеки проблем е илюзорен. Той е измислен. В края на краищата всички проблеми са създадени от мислите и вярата ни в тях. В Единството няма и не може да има никакъв проблем, защото проблем може да съществува само ако има повече от един, а това е възможно само в илюзорно (лъжливо) възприятие. Тъй като Единството е реално, а множествеността е илюзия, всички проблеми, каквито и да изглеждат, са илюзорни. Те се възприемат като реални само защото им придаваме реалност, като постоянно подхранваме вниманието си и вярата си в тях, като проектираме всичко това навън и след това го подкрепяме с осъждания, обвинения и нападки.

В първата стъпка вече съм престанал да обвинявам другите (или каквото и да било външно), поемам отговорност за проблема и приемам, че аз съм причината, а външното е само следствие, моя проекция, а не реалност. Във втората стъпка трябва да спра да обвинявам и себе си: "Аз не съм виновен, че съм повярвал в мислите, които са създали външната илюзия и са довели до този (работещ) проблем". Да се отървем от обвиняването на другите и на себе си е еднакво важно. Човек трябва да спре да съди и осъжда както другите, така и себе си, и то еднакво - напълно. В Духовното единство няма място за вина или други негативни емоции, защото няма отделеност и егоизъм. Докато поддържаме убеждението за вина ("наша" или "на другия" - няма значение), по този начин поддържаме илюзията за дуалност (множественост) и следователно не можем да осъзнаем и изпитаме радостта от Духовното единство. Вината се заражда в момента на привидното отделяне от Бога (за да се превърнем в самия Бог, отделен независим творец), което не се е случило в действителност (а само във въображението ни), и следователно самата идея за вина е фалшива и безумна от самото начало. По същия начин всички страхове водят началото си от първоосновата на страха - страха да не бъдем наказани от Бога за това, че сме се отделили от Него (което отново не се е случило). Всички останали негативни емоции също произлизат оттам и всички те са фалшиви, необосновани и безсмислени, защото се основават на първоначалната илюзия за раздяла. Всичко това е описано подробно в книгите, споменати в края на тази статия.

И така, на втората стъпка осъзнаваме, че вече не искаме да имаме този (работещ) проблем, защото той е неприятен, нереалистичен и напълно безсмислен. Той е илюзорен, измислен, а не реален. Вместо това предпочитаме да видим истината, да пребиваваме в мир и Духовно единство. Затова сме готови да се откажем от фалшивото мислене, което създава илюзии, в полза на истинското мислене, което ще доведе до истинско виждане. Готови сме да видим ситуацията по друг начин - в истинска светлина. И сега сме отворени за ново виждане.

3. ОСВОБОЖДАВАМ СЕ ОТ ТАЗИ ИЛЮЗИЯ, КАТО Я ПРЕДАВАМ НА СВЕТИЯ ДУХ. Светият дух (терминът от споменатите книги) е онази вечна част от нас и от Бога, която винаги знае Истината и е наясно с нашите илюзии (знаейки, че те са само илюзии, а не реалност), като ни помага да се измъкнем от тях, ако желаем и решим да го направим. Светият дух е представител на Бога и неговата задача е да ни помогне да се отървем от всички илюзии, да ни събуди от съня на отделността. Създаването на илюзии е негова работа. Нашата работа е да му ги дадем.

В първите две стъпки вече разбрахме, че външният проблем не е реалност, защото е само проекция на вътрешната илюзия (резултат от погрешно мислене). И тъй като вътрешната илюзия също не е реална, можем да я оставим. Невъзможно е да видим истината, ако продължаваме да се придържаме към илюзията. Така че трябва да реша за себе си дали искам да продължа да бъда в илюзията и да страдам от нея, или предпочитам да се върна към Истината, покоя и радостта.

Светият Дух разтваря илюзиите, когато Му позволим да го направи. И в третата стъпка ние се отказваме от илюзията (с която сме работили), като се доверяваме на Светия Дух да я разреши, и Той я отменя, разтваря. Сами по себе си не можем да разтворим илюзията, защото се намираме в състояние на разделение (смятаме се за отделени от Единния Дух и Бог, за малко ограничено същество и затова сме лишени от Неговата Мощ). Егото, което си мисли, че може да реши проблема само, се заблуждава, защото това малко фалшиво его е само създаден образ, съсирек от мисли и фалшиви убеждения за себе си и за привидния външен свят. Опитвайки се да реши проблемите, то само ги модифицира и подсилва, както и себе си. Така че, за да разтворим илюзиите, ние ги предоставяме на онази част от нас, която действително може да го направи.

Тук е важно наистина да се отпуснете, да се доверите на Светия дух и да се оставите в ръцете му. Той може да реши всеки проблем и да разсее всяка илюзия, и то по най-добрия възможен начин. Не очаквайте обаче проблемът да бъде решен по някакъв конкретен начин - "точно така, както аз искам, и нищо друго". Наличието на такива очаквания означава, че проблемът не е напълно освободен, а когато не го освободим напълно, правим невъзможно пълното му разрешаване (разгадаване). По-добре е да не поставям условия, а вместо това да бъда в спокойно състояние на доверие в Светия Дух, знаейки, че Той ще реши всичко по най-добрия за мен начин. Това е Неговата работа, така че мога да Му се доверя за всеки проблем и да се отпусна напълно.

Ако сте твърде недоверчиви или искате да решите проблема "със собствените си сили", помолете Светия Дух да ви подскаже най-доброто решение на проблема. Сега можете да се отпуснете. Молбата ви е изпратена и чута. Проблемът ще бъде решен. Вече не е необходимо да се тревожите за него.

Липсата на релаксация и облекчение означава, че не сте се освободили от проблема и тогава просто повторете и трите стъпки. Може да се наложи да повторите трите стъпки няколко пъти, преди да можете напълно да поверите проблема или илюзията на Светия Дух. Тогава, сред спокойствието и релаксацията, може да ви споходи прозрение или вдъхновение, което да ви предложи просто и ефективно решение - това е отговорът на Светия дух на вашата молба за помощ. Отговорът може да дойде по много начини - чрез случайна фраза, песен, цитат, книга, филм, сън и т.н. А някои проблеми могат да бъдат решени дори без вашето по-нататъшно участие.

И така ето смисълът на трите стъпки:

1. ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е НАВЪН, ТОЙ Е ВЪТРЕ
2. ПРОБЛЕМЪТ, КОЙТО Е ВЪТРЕ, Е ИЗМИСЛЕН ОТ МЕН И АЗ НЕ ГО ИСКАМ ПОВЕЧЕ
3. ОСВОБОЖДАВАМ СЕ ОТ ТАЗИ ИЛЮЗИЯ, КАТО Я ПРЕДАВАМ НА СВЕТИЯ ДУХ

Примери на използване на ТРИО

Тази практика може да се прилага при отношения, в които някой „друг“ ни се струва причина за неприятности. Може да се прилага към тялото и към болестите му. Това е приложимо и за всичко друго, което ви притеснява. Практиката е универсална. Формулировката може да се адаптира към всяка ситуация, като се запазва същността на всяка стъпка. С малко практика тя става ясна и проста. Нека разгледаме някои примери за формулировки. Това са само примери, може да има много такива. Формулировката може да бъде кратка или дълга, това не е толкова важно. Важното е, че се спазват и трите стъпки.

Най-добре е да правите практиката в уединение и тишина, така че нищо да не ви разсейва.

ТРИО в отношенията. Практика на прошка на себе си и на другите

1. Този човек (име) не е причината за ______ (моя проблем или разстройство), той само играе ролята, която му е отредена от мен (съдържанието на моя ум/подсъзнание), и затова е напълно невинен. Аз съм единствената причина за това, което той ми причинява. И аз съм единствената причина за всички мои преживявания в тази ситуация.
2. Всичко в мен, свързано с този човек - мисли, чувства, възприятия, убеждения - е измислица и аз повече не желая да нося тези илюзии в себе си. Не съм виновен, че съм измислил и проектирал всичко това, защото то е от несъзнаваното, а освен това - случило се е в нереален свят. Сега предпочитам да видя ситуацията в светлината на истината и да осъзная духовната природа на този човек, както и своята собствена, възстановявайки духовното единство с него.
3. Всичко, което съм мислил за този човек, и всичко, което чувствам по отношение на тази ситуация, с радост го пускам и предавам на Светия дух, като му се доверявам да разтвори тези илюзии.

В третата стъпка мога мислено да се обърна към Светия дух и да го помоля да разкара този вътрешно измислен проблем и да го помоля да замени илюзията с истинско виждане. Истинската визия се разкрива дотолкова, доколкото има готовност за това.

ТРИО във взаимоотношенията е една от най-добрите практики за прощаване на себе си и на другите, за избавяне от негативността и за приближаване към осъществяването на духовното единство. Тази практика ви позволява да подобрите всяка връзка или просто да се отървете от натрупаната негативност в тези, които вече са приключили, което също е изключително полезно. Много полезно е да преминете през всички хора, с които сте имали някакви проблеми. Няма смисъл да носите тежестта на миналото, ако то може да бъде отменено.

На първите две стъпки човек трябва напълно да преосмисли проблема в съответствие с тази теория, за да може на третата стъпка наистина да се освободи от илюзиите. Така че първите две стъпки може да отнемат известно време. С практиката ще става все по-лесно и по-бързо.

Проблемите във взаимоотношенията невинаги се решават с един подход, така че ако неприятната ситуация се повтори или негативният материал се появи отново след работата върху взаимоотношенията, е необходимо ТРИО. Негативният материал може да се появява на пластове и може да има много от него, особено в семейните отношения. Както казват на Изток, семейната карма е най-тежка, защото близките ни хора обикновено са тези, с които сме били в тесен контакт в много минали животи, като сме натрупали много негативизъм.

Преодоляване на неприятности

Всички неприятни ситуации, които не са свързани с конкретни хора, също могат да бъдат отработени с помощта на ТРИО. Това са ситуации, в които няма конкретен човек, който да е виновен. Например нещо се е счупило, нещо се е объркало, нещо се е загубило, нещо не може да се направи, инцидент е нарушил плановете ви или просто има негативно състояние на духа, преживяване, лошо настроение. В такива случаи е приложима общата формулировка на трите стъпки или тя може да бъде адаптирана към ситуацията, например:

1. Тази ситуация е само външно отражение на вътрешните ми мисловни процеси. Проблемът е вътре в мен, а не извън мен.
2. Аз създадох този проблем с мислите си и вече не искам да го пресъздавам и да го поддържам с фалшиво мислене.
3. Свети Дух, освобождавам и предавам тази илюзия на Теб. Доверявам Ти се да я пресъздадеш и да разрешиш ситуацията по най-добрия възможен начин.

Преодоляване на болките и болестите в тялото

Мисленето влияе върху усещането на тялото. Продължителното неправилно мислене се проявява в тялото като болест. Промяната в мисленето води до промяна в тялото.

Както вече споменахме, тялото е част от външния илюзорен свят. Тялото е проектиран образ; то е само отражение на основните мисловни процеси. Следователно телесните проблеми също могат да бъдат отработени с помощта на ТРИО.

Ето един от начините за формулировка:

1. Тази _____ (болест, болка) е измислена от мен и е илюзорна. Проблемът не е в тялото (болка, болест), а в начина на мислене, който създава възприятието _____ (болест, болка).
2. Вече не желая да имам фалшиви и негативни мисли, които създават _____ (болка, болест или проблем с тялото).
3. Свети Дух, доверявам Ти се да разтвориш всички мои погрешни и негативни мисли, които създават възприятието _____ (болка, болест или проблем с тялото).

Работата с тялото трябва да се извършва на тихо, уединено и спокойно място със затворени очи, за да няма разсейващи фактори.

Любов и благодарност

Напълно уместно и много полезно ще бъде да изразим благодарност към Светия Дух за това, че той преодолява нашите измислени проблеми и илюзии, и като цяло ни помага по духовния път. Също така е добре да поблагодарим на Бога, който ни е дал Светия Дух. Самото чувство на благодарност има огромна лечебна сила (виж Силата на Благодарността). Още по-голяма очистваща сила има любовта, затова след благодарността може да се добави „Аз те обичам“, както това се прави в практиката Хоопонопоно. Погледнете също обзора и на другите техники и практики.

Съпротивлението на егото

Тези, които са много затънали в егоизма, са неспособни да изучават духовните теми – точно заради съпротивлението на егото. Те отричат духовността под всякакъв предлог, неосъзнато вървейки след егото, което измисля всякакви „правдоподобни“ обяснения за избягването й. Съпротивлението и отричането на истинските знания са по простотата причина, че духовността е заплаха за егото – танали духовността е за Единството, а егото е за отделността. Тези, които яростно отстояват своята илюзорна отделност (мнимия образ за себе си, лъжливото убеждение „аз съм отделна личност, ум и тяло“), са принудено да отхвърлят своето истинско Аз, т.е. да отричат факта на духовното единство. Затова са сравнително малко тези, които са способни да четат подобни материали и да ги разбират поне малко. Но дори тези, които ги четат, изпитват някои неизбежни трудности.

По време на изучаването на духовни теми механизмите на егото филтрират получения материал, като не допускат в съзнанието това, което може значително да отслаби силата на егото. Този факт рядко се осъзнава в момента на изучаване, но е възможно да осъзнаете наличието на филтриране, като препрочитате материала малко по-късно: откривате нещо ново, „което не е било тук преди“, или изведнъж разбирате по-добре за какво става въпрос. Това е така, защото хватката на егото постепенно се разхлабва, освобождавайки вашето внимание и разбиране. Дори самото четене на статия променя възприятието, а ако мислите за материала и по-късно, това оказва влияние още повече. Тези, които след преосмисляне започват да прилагат тези знания, получават още по-значими резултати. Следователно, четейки статията няколко дни по-късно, можете да я разберете много по-дълбоко или да откриете нещо, което по-рано е „минало“ покрай вас. Затова се препоръчва периодично да препрочитате материала отново и отново. Ще видите как вашето разбиране на разгледаните тук теми става по-дълбоко и по-ясно.

Когато изучавате духовна литература, ако нещо не е ясно, има смисъл да се обърнете към Светия Дух (или към всички висши сили, в които вярвате) с молба да ви помогне да разберете. Много неща не сме в състояние да разберем сами, без помощ отгоре. Искреното желание за разбиране и скромните молби винаги дават резултати. След като поискате помощ, бавно прочетете отново неразбираемия фрагмент, без да изпускате от поглед същността и контекста, в който се намира този фрагмент. Това важно умение да молите за помощ отгоре често ще ви служи добре по вашия духовен път. По същия начин е възможно (и много полезно) да поискате помощ, докато правите духовни практики - това значително ще ускори пътя, отколкото ако разчитате само на „собствените си сили“. Нашите „собствени“ духовни сили са много ограничени – от собствените ни фалшиви идеи и вярвания.

По същата има съпротива на егото и когато правите духовни практики и когато изучавате духовни истини. То може да бъде видимо или скрито, силно или слабо, но по правило винаги присъства. Съпротивата може да бъде изразена по различни начини, например: не искам, не мога, не сега, не мога да го направя, не е за мен, има нещо по-важно или по-интересно от това и т.н. Ако съпротивата е твърде силна или болезнена, има смисъл да отложите практиката за известно време или да изберете друга, по-лесна. Както вече споменахме, ТРИО е изключително мощна практика за разочарование, тя произвежда огромни промени за възможно най-кратко време и е важно да не прекалявате тук. Това не е така, когато трябва да отделяте на практика определено време на ден. Когато преодолеете тревожна тема - дайте си почивка, не предприемайте веднага следващата, насладете се на резултата.

Книги по темата

Както казахме, дадената статия отразява само най-важните моменти, които си струва да се имат редвид, практикувайки ТРИО. Ако имате въпроси, можете да ги зададете във форума на сайта (има се предвид руския сайт, от който е направен превода). Но е най-добре да прочетете книгите, в които теорията и практиката са разкрити по-пълно. Всички препоръчани книги са написани от Гери Ренард и са подредени хронологично. Всяка следваща книга е продължение на предната. Първите две книги може лесно да се намерят в интернет, във форума има линкове са свалянето им.

«Исчезновение Вселенной. Честный разговор об иллюзиях, прошлых жизнях, религии, ceкcе, политике и чуде прощения».

«Реальность бессмертия. Как нарушить цикл смерти и рождения».

«Любовь никого не забыла».

«Воплощения, в которых Иисус и Будда знали друг друга».

Успех в четенето и практиката!

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/tekhnika_rassozdanija_problem_i_illjuzij_trio/0-167

Превод Таня Темелкова