121.Нива на идентификация и свобода

За какво се смятам и кой съм всъщност?

Има само една истинска идентичност и има много илюзорни нива на идентификация или самоидентификация. Това е важна тема по пътя на себепознанието и просветлението, защото докато се движим към Истината и вечната свобода, ние преминаваме през тези нива на фалшива самоидентификация. Затова нека ги разгледаме, за да не се зациклим в илюзии твърде дълго.

За по-задълбочено разбиране на този материал, препоръчвам да прочетете предишните статии, приблизително първите 30 от тази категория. Обърнете специално внимание на статията „Природата на душата“ – тя описва нашата духовна природа, тоест истинската идентичност, която всички ние споделяме.

Нека започнем с по-ниските нива на идентификация, тъй като за хората те обикновено са най-„реалните“ и същевременно най-отдалечените от Истината. В този илюзорен свят всичко е обърнато с главата надолу, така че илюзията се възприема като нещо реално, докато Истинската Реалност изглежда фиктивна, защото не се преживява. Но тя не се преживява само защото ние избираме да възприемаме илюзии, като по този начин отхвърляме Истината. И това е нашият избор, който можем и постепенно отменяме, докато работим върху себе си.

Трябва да се разбере, че истинската свобода, пълна и абсолютна, съществува само в Духовния свят, докато в материалния свят има само относителни нива на свобода в рамките на ограниченията. С духовното израстване и освобождаването от егото и егоизма, чувството за свобода се увеличава, както и преживяването на мир, хармония, радост и щастие. Неслучайно духовното пробуждане и просветление се наричат още освобождение, защото то е освобождение от фалшивите самосхващания, които ни обвързват. Нашата истинска свобода е вечна, непроменлива, блажена и непрекъсната и е достъпна за всеки, защото е неразделна част от нашата духовна природа, която временно сме забравили.

По-ниски нива на идентификация

ИДЕНТИФИКАЦИЯТА С ТЯЛОТО е най-ниското ниво на идентификация, при което вярваме, че сме отделни, автономни тела, всяко от които е независимо и самодостатъчно. Това е разбираемо и познато на всеки. Мислим си, че сме родени веднъж и някой ден ще умрем, и това е краят. На това ниво нашите желания и цели са чисто материални – храна, сън, полов акт и самозащита. И, разбира се, печелене на пари, за да поддържаме тези занимания.

ИДЕНТИФИКАЦИЯТА С УМА е малко по-високо ниво на идентификация, където аз не съм просто парче месо, а „мислещо същество“. Разбира се, това е свързано и с тялото и на това ниво често се приема, че мозъкът е отговорен за мисленето. Мислещото същество обаче може да се интересува от нещо извън нуждите на тялото и размишленията върху други теми могат да донесат удоволствие, точно както другите дейности. Тук мисленето вече не е толкова примитивно, коефициентът на интелигентност е по-висок, а нивото на съзнание и вибрациите също са по-високи.

ИДЕНТИФИКАЦИЯТА С ЛИЧНОСТТА е малко по-високо ниво, също свързано с ума и тялото. Тялото, умът и личността са взаимосвързани. Тук „аз-ът“ не е просто тялото и умът, а и личност, уникална и неповторима, специална и често самодоволна. Диапазонът от интереси се разширява: тук хората започват активно да се стремят към личностно израстване и да развиват определени умения, способности и възможности, за да станат още по-уникални, по-добри от другите, по-успешни и по-щастливи. Тук егото става по-зряло и често по-ясно изразено.

Тези три по-нисши идентичности – тяло-ум-личност – съставляват това, което обикновено се разбира под думата „личност“ или „аз“. Това е привичния образ за себе си (фалшиво аз, его), който ограничава нашата свобода. Но има и по-високи нива, по-близки до Истината, където свободата се увеличава, докато фалшивите идентичности намаляват. Различните нива имат различни мирогледи, вярвания, идеи, интереси, желания и предпочитания, които водят до различни преживявания.

По-високи нива на идентификация

Важно е да се разбере, че различните учения предлагат различни диаграми и описания на структурата на живо същество, но нашата цел тук е да схванем същността и да подчертаем основните неща, които могат лесно да се приложат на практика, без да се задълбочаваме в дълбините на илюзията. Например, индуизмът и будизмът предлагат подобни описания на „фини тела“ или „обвивки на душата“ и те могат да бъдат изучавани, което може да е полезно за някои на някакъв етап от самоусъвършенстването. Тук няма да навлизаме в подробности. Нашата цел е бързо да се освободим от тези илюзии и да постигнем свобода, а не да се борим с противоречиви теории за тяхната структура.

По-високите нива на идентичност са по-абстрактни и следователно по-малко разбираеми за онези, които са силно идентифицирани с тялото-ум-личността и за които само това, което може да се види, докосне или измери, изглежда реално. Само чрез изчистване на негативизма и промяна на вярванията, включително фалшивите идентичности, могат да бъдат преживени и реализирани по-високи нива.

Нека най-общо обозначим всички по-висши нива с думата Разум.

ИДЕНТИФИКАЦИЯ С РАЗУМА – на това ниво ние преодоляваме фалшивото отъждествяване на себе си с тялото-ум-личността. Тук се появяват мисли, които се простират отвъд интересите на „себе си“ като отделно същество, както и отвъд границите на „други отделни същества“. Светогледът се разширява, преставайки да бъде чисто личен и егоистичен. Постепенно границите между аз и не-аз се размиват: става по-трудно да се определи къде свършва „аз“ и започва „не-аз“. На това ниво може да възникне осъзнаване и преживяване на себе си като Ум отвъд тялото-ум-личността и дори отвъд видимия свят, придружени от чувство на огромна свобода. Това вече не е отделеният ум, свързан с мозъка на тялото и светската личност. С промяната на убежденията и освобождаването на негативизма, се появява и задълбочава разбирането, че Умът е едно цяло. След това идва осъзнаването, че този единствен Ум, чрез силата на мислите и вярата в тях, създава привидно реален свят: всички тези Илюзии на Живота и безкрайни Игри на Съзнанието. Много хора на това ниво изпитват първите проблясъци на просветление, но след това егото обикновено се завръща и казва на всички: „Аз съм просветлен“, тоест, връщане към предишното състояние – отъждествяване с отделно фалшиво аз. Това е така, защото не всички илюзии са изчистени; работата върху себе си, заличаването на егото, все още остава. По пътя може да има много проблясъци на просветление, което със сигурност задълбочава разбирането, но не елиминира нуждата от по-нататъшно пречистване.

Нива и аспекти на ума

Казано по-просто, за практически цели, Единният ум може да бъде разделен на нива и аспекти, чието разбиране може да помогне в работата върху себе си.

Самият Ум е инструмент на Духа, Истинския Аз. Вярно е също, че Умът е част от Духа, неговата способност да твори.

Докато светът, който възприемаме, изглежда реален, можем да кажем, че има две части на Ума.

Първата част е вечна и непроменлива, подобно на Духа. Тази част от ума може да се нарече творческа, тъй като тя създава или продължава творението в света на Духа или Бога, което е вечно, непрекъснато и блажено. Само тук е истинската свобода, тъй като няма фалшиви отъждествявания, които да я ограничават.

Втората част на ума може да се нарече временна, спяща и създаваща илюзорен свят: свят от пространство, енергия, материя и време. Целият този свят от тела, който възприемаме, е по същество въображението на спящата част на ума. Този свят се нарича с различни имена, като илюзия, мая, самсара, сън, филм, матрица и т.н. Всичко това е фалшиво възприятие или поток от възприятия, продукт на спящата част на ума. В реалността този свят не съществува. Както е обяснено в други статии на сайта (тук в този сайт е раздела „Самопознанието – път към просветлението“), този свят изглежда реален само защото на ниво ум има интерес към него, желание той да бъде реален, а също и вяра, че е реален. Тези три неща не се разпознават съзнателно на по-ниските нива на идентификация, така че самата идея, че светът е просто сън, може да изглежда заблуждаваща и неправдоподобна.

Спящият ум може да се сравни с мечтател, изгубен в своите блянове, или с писател, пишещ книга. Те са изобретили пространството, времето, всички предмети и явления, всички герои, пейзажите, сюжета, законите на света и т.н. По този начин те сякаш се потапят в това, което създават, преживявайки всичко, за което мислят, сякаш е реално. Несъмнено сте забелязали този трик на възприятието, когато мислите и си представяте нещо: можете да се потопите толкова много в него, че почти физически да изпитате „реалността“ на въображаемото. Това е само слабо отражение на силата на Ума и колкото по-високо е нивото, толкова по-голяма е силата. Тази сила може да бъде плашеща, но само заради егоизма и нерешеното минало, поради което работата върху себе си и освобождаването на егото е от съществено значение за освобождението.

Целта е да се пречистим от натрупания негативизъм и фалшиви вярвания, като по този начин изместим идентичността си на по-високи нива, където има по-малко заблуди и страдания и повече свобода и радост. Така постепенно преминаваме през всички фалшиви идентичности, като в крайна сметка надхвърляме всички илюзии и спящата част на ума – в духовния свят. Тоест, да се пробудим или духовно да се пробудим, да се просветлим, да се освободим от въображаемия свят и да го забравим завинаги, изтривайки го от паметта си. След това спящата част на ума изчезва заедно с илюзорния си свят и това, което остава, е истинската идентичност, единството на Абсолюта.

Наблюдаващ и избиращ аспект на разума

Много хора са запознати със състоянието на наблюдател, когато сякаш се дистанцирате от това, което възприемате, и просто наблюдавате и осъзнавате какво мисли умът ви и какво прави тялото ви. На по-ниски нива това състояние е рядко и краткотрайно, така че отново прочистването е от съществено значение. Уебсайтът предлага много подходящи техники и практики, които ще помогнат за това.

Състоянието на наблюдател, или Аз Съм, е изключително ценно, защото е сравнително високо ниво, позволяващо лесно и ефективно пречистване. В това сравнително свободно състояние вие просто поставяте под въпрос всички мимолетни и преходни мисли за себе си, другите и света, които не отговарят на критерия за истина. Истината е вечна, непроменлива и блажена, единна и неделима, даваща свобода, мир, любов и радост. Мислите и вярванията, които противоречат на това, са неверни и причиняват негативни емоции и състояния. Всички те се приемат „Каквито са“ и се освобождават.

В състояние на наблюдател, селективната част на ума може да бъде активирана, което означава, че на това ниво имате достъп до свободна воля и избор. Можете да отхвърлите лъжливото и да прегърнете истинското. И това е един от най-простите и ефективни начини за бързо постигане на освобождение и просветление.

Невъзможно е човек да се освободи от илюзиите, без да се пречисти и да избере Истината. Ето защо е толкова важно да работи върху себе си и да използва наблюдаващите и избиращите части на ума като инструменти за пречистване и духовно пробуждане. В крайна сметка всички илюзии ще бъдат разпознати и отхвърлени, освобождавайки място за Истината, която е била забравена, но остава вечно непроменящата се единствена Реалност.

Истинска идентичност

Статията „Природата на душата“ описва нашата единна духовна природа, споделяна от всички живи същества. Не е напълно вярно, че душите са индивидуални, въпреки че в илюзорния свят те се проявяват като индивидуални съзнания или частици от Разума. Като души, ние сме едно в Духа и няма граници или начини, по които бихме могли да се различаваме една от друга. Следователно, нашата истинска идентичност е единия Дух. На това ниво няма дуалност и няма свят от илюзии, така че думата „ниво“ вече не е напълно подходяща. Всички нива са възможни само в илюзии и следователно никое от тях не е реално. Колкото по-високо е нивото, толкова по-близо до Истината, толкова повече свобода, мир и радост, но дори най-високите нива на идентичност са илюзорни. В Единството няма нива и Духът не познава разделение, което изглеждаше реално в спящия ум. Тук сънят свършва, отстъпвайки място на Това, което е винаги, свободно, радостно и спокойно. Това е, което всички ние наистина сме, точно сега и винаги. Трябва само да се събудим от съня, за което са необходими различни „Техники и практики“.

Много моменти не са споменати тук, тъй като са разгледани по-подробно в други статии. За допълнително четене препоръчвам да прочетете статията „Техника за разрешаване на проблеми и илюзии“ от TRIO.

Илюзията „Аз не съществувам“

След като са постигнали деидентификация с героя (тяло-ум-личност) или са получили проблясък на деидентификация, някои попадат в илюзията „Аз не съм“. Това се случва отчасти, защото по-високите нива на идентификация са по-абстрактни и по-малко осезаеми в сравнение с героя, който се усеща сравнително „солиден“ и следователно изглежда по-реален. Следователно може да изглежда, че ако аз не съм този герой, тогава аз не съществувам. Всъщност това е егото, което говори, опитвайки се с всички сили да предотврати пълното изчезване на илюзиите и аз-а. Това е защитният механизъм на егото: „Това е, аз не съм тук, спри да се пречистваш! Кой ще се пречисти, ако вече не си тук?! Няма кой да постигне просветление. Не е постижимо. Спри да правиш това. Няма деятел, това е илюзия.“ От реална гледна точка това е вярно (тъй като отвъд съня няма свят, няма деятел, няма пречистване, няма постижение), но докато видимият свят (или по-скоро фалшивото възприятие) съществува за теб, това означава, че все още не всичко е пречистено; Все още съществуват егото и съдържанието на подсъзнанието, които се проектират и отразяват като видимия свят. И вие сте пряко въвлечени в това, тъй като можете да възприемате само това, което сте проектирали. Трябва да осъзнаете, че това все още не е истинска свобода.

Още повече са тези, които са слушали модерни сатсангери и са започнали да повтарят „няма аз“, дори без да са преживели разотъждествяване. При всяка възможност те обичат да повтарят: „Кой ще се пречисти? Кой има нужда да стане просветлен? Кой има нужда да практикува? Няма аз! Няма аз.“ Да, егото е толкова хитро и коварно, защото не желае вашата свобода; целта му е противоположна на вашата.

Ако ти не съществуваше, нищо нямаше да съществува. Всичко съществува само защото ти съществуваш. Светът на илюзиите произтича от теб, проекция на твоя спящ ум; ти го проектираш, макар че на по-ниските и средните нива това е неразбираемо, тъй като механизмът на проекцията все още не е разбран. Само изглежда, че всичко съществува самостоятелно, не е създадено от теб и независимо от теб. Всъщност ти си причината за всичко възприемано.

Аз не съществувам – това е илюзия; несъществуването е невъзможно. Невъзможно е да не съществуваш, няма такава опция, дори в илюзията. Съществуваш дори в дълбок сън без сънища, когато няма осъзнаване или възприятие. В противен случай кой би могъл по-късно да каже: „Спях“? Как би знаел това, ако не съществуваше? Не можеш да не съществуваш. Единственият въпрос е кой си всъщност, с какво се идентифицираш сега и в какво състояние си? В случая с „Аз не съществувам“ е очевидно, че има някой, който го твърди или изпитва това фалшиво усещане. Това е много лесно да се разбере, ако си готов да се вгледаш в него.

В статията „За себе си“ описах преживяването си „няма аз“. Очевидно в някои отношения имах по-голям късмет, тъй като нямаше пълно себеотрицание; идентичността ми просто се промени. Но идеята, че след това „всичко ще се изчисти от само себе си“ (идеята на Адвайта, че всичко се случва от само себе си), се запечата в съзнанието ми за дълго време и беше загубено много време, преди да осъзная, че нищо не се случва „от само себе си“. Ако не продължите да се изчиствате, просто ще деградирате, тъй като стабилното състояние е плод на егото. Само Истината отвъд илюзиите е стабилна. Вие сте Истина, свобода и блаженство, но за да разберете това, трябва да се пробудите и за това трябва да се пречистите. И този процес зависи изцяло от вас, започвайки с избора да се пречистите. Уебсайтът предлага голямо разнообразие от техники и практики за пречистване – за всеки вкус и за различни ситуации – и всички те, по един или друг начин, водят до свобода.

Източник: https://oduhe.ru/index/urovni_otozhdestvlenija_i_svobody/0-169